Стандарти на породата Германско Овчарско Куче

Немска овчарка (Deutscher Schäferhund)

FCI стандарт № 166 / 07. 08. 1996 / GB
Произход: Германия.
Дата на публикуване на оригиналния валиден стандарт: 23. 03. 1991 г.
Предназначение: универсално, пастирско куче, куче за охрана и служебно куче.
Класификация по F.C.I.:
Група 1 - овчарски кучета и пастирски кучета (с изключение на швейцарски планински и пастирски кучета).
Секция 1 - овчарски кучета.
С работен изпит.

Кратко историческо резюме: Според официална резолюция, Асоциацията за немски овчарски кучета (Verein für Deutsche Schäferhunde) със седалище в Аугсбург, като член на немската Киноложки Клуб (Verband für Das Deutsche Hundewesen EV, VDH) и като основатели на сдружението за породата, е отговорна за стандарта на немската овчарка. Този стандарт е бил първоначално изготвен на първото заседание на членовете на Асоциация във Франкфурт на Майн, от 20 септември 1899 година, въз основа на предложенията, направени от А. Майер и фон Stephanitz. Изменения са внесени в стандарта на 6-та среща на членовете на 28-ми юли 1901 г, на 23-та среща на членовете в Кьолн / Рейн на 17 септември 1909 г., в Съвета на директорите и събранието на Консултативния комитет във Висбаден, Германия на 5 септември 1930 г., и в Съвета на директорите и породата Заседание на Комисия по породата на 25 март 1961 г. Стандартът е бил преработен и приет от Световния съюз на немските овчарки (Weltunion für Deutsche Schäferhunde, WUSV) на 30 август 1976 година и се преразглежда и каталогизира след резолюция на Съвета на директорите и Консултативния комитет по породата на 23 и 24 март 1991 година.

Немската овчарка, чието планирано развъждане е започнало през 1899 година, след основаването на Асоциацията за немски овчарки, е била създадена от пастирски кучета от Централна и Южна Германия с крайната цел да се създаде куче, подходящо за работа при високи изисквания. За постигането на тази цел, на стандарта на породата на немски овчарки е разработен, като се набляга на правилната физическа структура и по-специално стабилния темперамент и добър характер.

Общ вид: Немската овчарка е куче със средни размери, леко удължено тяло, силно и добре замускулено, със "суха" костна структура и стегната цялостна структура.

Поведение и темперамент: Немската овчарка трябва да е уравновесена, с добре балансиран характер (със силни нерви), самоуверена, да не се дразни (освен, ако е провокирана), добронамерена, с будно внимание и лесна за обучение. Кучето трябва да притежава смелост, борбеност и издръжливост, така че да е подходящо като компания, охрана, защита, служебно и караулно куче.

Глава: Главата е клиновидна и пропорционална с размера на тялото (дължина приблизително 40% от височината при холката), без да е груба или твърде удължена. Чиста и суха на общ вид, умерено широка между ушите. Челото гледано отпред и отстрани е само леко заоблено и без или само с лека бразда по средата.
Съотношението между черепната и лицевата част е 50 на 50 процента. Ширината на черепната област съответства приблизително на дължината. Погледнато отгоре, черепът равномерно се стеснява от ушите към върха на носа и плавно преминава към клиновидната по форма муцуна, с полегат, не прекалено рязък стоп. Горната и долната челюст са силно развити. Линията на носа е права, всяка вдлъбнатина или арка е нежелателна. Устните са здрави (плътни), добре прилепнали и тъмни на цвят.

Нос: Трябва да е черен.

Зъби: Трябва да бъдат здрави и силни, с пълна зъбна редица (42 зъба според зъбната формула).

Немската овчарка има ножицовидна захапка. Това означава, че резците трябва да прилягат един спрямо друг друг, така че резците на горната челюст да припокриват тези на долната челюст като ножица. Друг вид захапка, освен ножицовидната, е недопустима, както и по-големи разстояния между зъбите (пропуски). Челюстните кости трябва да бъде силно развити, така че да служат като здрава основа на дълбоко положените зъби.

Очи: Със средна големина, бадемовидна форма, поставени леко косо и не изпъкнали. Цветът на очите трябва да бъде възможно най-тъмен. Светлите пронизващи очи са нежелателни, тъй като влияят върху израза на кучето.

Уши: Немската овчарка е с прави уши средно големи, които се носят вертикално, насочени в една и съща посока паралелно (не разтворени настрани), с насочена напред раковина. Полуклепналите или висящи уши са недостатък. Не е недостатък, ако ушите се държат назад по време на движение или в покой.

Шия: Шията трябва да бъде силна,с добре оформени мускули, без провисналост и гуша. Ъгълът спрямо тялото (в хоризонтално положение) е около 45°.

Тяло: Горната линия върви плавно, без видимо прекъсване, от основата на врата през добре изразената холка, гърба, с много лек наклон спрямо хоризонталната линия, към постепенно спадащата крупа. Гърбът е здрав, силен и добре замускулен. Поясницата е широка, силно развита и добре замускулена. Крупата трябва да е дълга, леко наклонена (около 23° спрямо хоризонталата) и без прекъсване в гръбната линия, сливаща се с основата на опашката.
Гърди: Умерено широки, гръдната кост да е колкото може по-дълга и добре развита. Дълбочина на гърдите трябва да е от 45 до 48% от височината в холката. Ребрата трябва да са с умрена извивка. Бъчвовидни или твърде плоски ребра са недостатък.

Опашка: Достига поне до скакателната става, но не повече от средата на метатарзусите. Тя е с малко по-дълъг косъм от долната страна и се носи леко извита. Когато кучето е развълнувано или в движение, опашката е повдигната и се носи по-високо, но не над хоризонталната линия. Забранени са хирургичните корекции.

Крайници
Предни: Погледнати от всички страни, предните крака са прави , а гледани отпред - абсолютно успоредни. Плешката и мишницата са равни по дължина, добре замускулени и здраво прикрепени към тялото. Ъгълът между плешката и мишницата е в идеалния случай 90°, но обикновено до 110°.
Лактите не трябва да са обърнати нито навътре, нито навън в покой или движение. Погледнато отстрани, предмишниците са прави и абсолютно успоредни една на друга, сухи и здраво замускулени. Китките имат дължина от около 1/3 от дължината на предмишницата; ъгълът между тях е 20° до 22°. Слабата китка (ъгъл повече от 22°) или стръмната китка (ъгъл по-малък от 20°) влияят на работоспособността на кучето, особено на неговата издръжливост.
Предни лапи: Закръглени, здрави, с добре събрани пръсти; възглавничките са твърди , но не крехки; ноктите здрави и тъмни на цвят.
Задни крайници: Поставени леко назад; гледани в гръб, те са успоредни един на друг. Бедрото и подбедрицата са с приблизително еднаква дължина и сключват ъгъл от около 120°. Бедрата са силни и добре замускулени. Скакателните стави са силни и здрави. Метатарзусите стоят вертикално под скакателната става.
Задни лапи: Компактни, леко извити. Възглавничките са твърди и тъмни на цвят; ноктите са здрави, извити и също тъмни.

Движения и походка: Немската овчарка се движи в тръс. Крайниците трябва да са така съгласувани по дължина и ъгли, че да може, без да забележим промяна на горната линия, задните крака да се тласкат към тялото, докато предните се изнасят на същото толкова напред. Всяка тенденция към намаляване ъглите на задните крайници намалява здравината и издръжливостта, а оттам - и работоспособността. Правилните пропорции и ъгли водят до равно придвижване над земята, широкообхватна, приведена към земята походка, създаваща впечатление за движение без усилие. Леко вдигнатата опашка и главата напред като резултат водят до равен тръс без усилие, при който горната линия се вижда леко извита, непрекъсната от върха на ушите, по шията и гърба до върха на опашката.

Кожа: Кожата приляга свободно, но без никакви гънки.

Козина
Вид на козината: Нормалната космена покривка е покривен косъм и подкосъм. Косъмът трябва да е колкото може по-плътен, прав, груб и прилепнал към тялото. На главата, в ушите, на предната страна на краката, ходилата и пръстите, козината е къса; малко по-дълга и по-плътна е на врата. На задната страна на краката, козината е по-дълга, достигаща до китките и коленете. Образува умерено дълги "гащи" в задната част на бедрата.

Цвят: черен с червеникаво-кафяви, кафяви, жълти до светло сиви петна. Изцяло черен или изцяло сив. Сивите с по-тъмен нюанс са с черен плащ и маска. Ненатрапчиво малко бяло петно на гърдите, както и много много цвят от вътрешната страна на крайниците са допустими, но нежелателни. Носът трябва да е винаги черен. Кучета без маска, със светъл до пронизващ цвят на очите, както и светли до бели петна на гърдите и вътрешната страна на крайниците, светли нокти и връх на опашката се считат за слабо пигментирани. Подкосъмът показва лек сивкав тон. Белият цвят не се приема.

Размери и тегло:
Мъжки: височина при холката: от 60 до 65 cm.
Тегло: 30 до 40 кг.
Женски: височина при холката: от 55 до 60 cм.
Тегло: 22 до 32 кг.
Дължината на тялото е около 10-17% по-голяма от височината при холката.

Недостатъци: Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и сериозността, с която следва да се разглежда трябва да бъде в точно съотношение със степента му и неговото въздействие върху здравето и благосъстоянието на кучето.
Сериозни недостатъци:
- Всяко отклонение от описаните по-горе породни характеристики, което влияе върху работоспособността на кучето.
- Недостатъци на ушите:странично и твърде ниско поставени уши, незаздравени уши, заострени уши.
- Съществена липса на пигментация.
- Сероизно нарушена обща здравина.
- Недостатъци на зъбите: Всички отклонения от ножицовидната захапка и правилната формула зъби, ако не са включени в пороците, изброени по-долу.

Дисквалифициращи недостатъци (пороци):
- Агресивни или прекалено срамежливи.
- Слаб темперамент и нерви, хапане.
- Кучета с деформирани уши или опашка.
- Кучета с малформации.
- Кучета с липсващи зъби, както следва:
1 премолар (Р3)
1 кучешки (С1)
1 премолар (Р4)
1 кътник (М1 или М2)
общо 3 или повече липсващи зъба.
- Кучета с дефектни челюсти, прогнатия - повече от 2 мм, обратна захапка, клещовидна захапка, формирана от всички 12 инцизиви.
- Кучета с отклонение от стандартната височина при холката с повече от 1 см.
- Албиноси
- Бял цвят на козината (дори и при тъмни очи и нокти).
- Дълъг покривен косъм (дълъг, мек,с неравен подкосъм, големи кичури на ушите и краката, гъсти "гащи" и прекалено окосмена опашка по долната линия (Langstockhaar).
- Дълга козина (дълга, мека, без подкосъм, разделена в средата на гърба, кичури по ушите, краката и опашката (Langhaar).

Всяко куче с ясно показани физически или поведенчески аномалии трябва да бъде дисквалифицирано.

N.B. : Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.